Ивет Анави – една забележителна пловдивчанка става на 100
Организацията на евреите в Пловдив „Шалом“ организира честване на 100-годишнината от рождението на Ивет Анави, в сградата на „Шалом“ на ул. „Хр. Г. Данов“ 20, на 26.12.2019 от 17:00 ч.. Входът е свободен.
Ивет Анави, по баща Калев, е родена на 26 декември 1919 г. в Пловдив. Потомка е на стара еврейска фамилия. Учи в Еврейското училище с преподаване на иврит, в Образцовата прогимназия и в полукласическия клас на Девическата гимназия. Заминава за Страсбург, Франция, където следва френска литература. Тук живее в пансиона за еврейски девици Home Israelite de Jeunes Filles, където получава първата си религиозна еврейска подготовка. По време на Втората световна война при тежки условия следва романска филология в Софийския университет. Дипломира се през 1943 г.
Оцелялата през 1943 г. Ивет Анави: Помня, помня всичко!
Работила е в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и НИИ „Марица“ – Пловдив. През 1960 г. завършва задочно висше библиотечно образование. Владее няколко чужди езика. Има двама синове – научни работници и четирима внуци. Тя продължава да твори и днес.
Автор е на книгите: „Типични еврейско-испански ястия“ (1994, 2001), преведена на английски под заглавието Sephardic Cuisine (Калифорния, САЩ, 2000); „Ръководство по еврейско-испански“ (2007); „Извадени от забравата. Пловдивски медици евреи 1876 – 1941“ (2009); „Съмна се. Сефарадската жива памет. Из еврейско-испанския фолклор“ (2010); „Озарени еврейски жени” (2013).През 2011 г. Ивет Анави е удостоена с наградата „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности.
100 – годишната Ивет Анави продължава да пише книги и да удивлява с бистрия си ум и невероятна памет. По повод своята 90-годишнина, тя получи като подарък от свои роднини лаптоп, на който пише активно и в момента.
Тържеството се организира от ОЕ „Шалом“ – Пловдив и семейството на г-жа Ивет Анави и е асоциирано с програмата на „Пловдив 2019“.
KERATZA беше близка с Буни и Исак Франжи, в къщица където е домът на младоженците. ИспаноЕвреи =Сефарад= бяха също и те, езикът им не беше американски ХИБРО, нито германски =Аскенази= ИЙДИШ, а ЛАДИНО, испанската версия (“ИВРИТ” за израилтяните е все едно ЧЕРКОВНОславянскио за назе).
Когато в края на 40-те се спасиха от кебапчийския Пловдив те й оставиха ценни спомени и сувенири. Всичко се пази в Музея на Македония, към която Родина 85-годишната KERATZA се изнесе с целия си творчески Опус от Тепето възрадвана да види бял ден в 1996-та.
===========
ИспаноЕврейски (=сефарад=) стил КЛЕЗМЕР за почит:
http://www.youtube.com/watch?v=LCUv9W0ViRc с особен принос от басиста, хвала!
Балканският произход на песента ДЖЕЛЕМ, възприета за Химн на циганите в 1971 в Лондон обяснява високия емоционален волтаж на тази мистика, различна от типичното Циганско Фламенко
Леонард Коен изпява друг КЛЕЗМЕР =“Танцувай ме до края на любовта с горяща цигулка“ (с текст на английски): http://www.youtube.com/watch?v=2zjLBWnZGTU
Момченце, родено към края на ВСВ на име Бен – нещо общо? (пита бате Пепи отдалеко)
А, за много години!
Намръщен ли е проф. д-рът на фона на синагогата или такава е неговата версия на полуусмивка ала Джоконда?
На припек по баба Марта?